На 28 юли, по стар стил се навършват 180 години от рождението на Видинския митрополит Кирил – Блаженият дарител.

Той е роден на 15 юли 1837 г., в гр. Берковица.

По този повод на 28 юли в катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин, където се покои неговото свещено тяло, ще бъде отслужена тържествена света Литургия в памет на бележития духовник, отец и наставник в Христа.

Светата Литургия ще започне в 9:00 ч., след което ще бъде осветена и обща братска трапеза в памет на дядо Кирил – Блаженият дарител.

***

За 180-годишнината от рождението на Видинския митрополит Кирил излезе книга за житието на Блажения дарител

Книгата “Житие на Видинския митрополит Кирил – Блаженият дарител”, която излезе от печат по случай 180-годишнината от рождението на духовника, е да бъде възкресена неговата личност и добродетелност сред нашето общество, като се покаже неговото благочестие и молитвено благодатно предстоене пред Бога, разказа в интервю за БТА авторът й Белоградчишкият епископ Поликарп.

На 15 юли се навършиха 180 години от рождението на митрополит Кирил, наричан още приживе Блаженият дарител, заради своята голяма благотворителна дейност в името и за Българската православна църква. Книгата съдържа подробна информация за живота и делото на митрополит Кирил и вече може да се намери на книжния пазар, съобщиха за БТА от Видинската митрополия.

“Отец, светител и духовен пример във всичко, в добро и полезно за Видинската епархийска църква, за Българската православна църква и за целия Православен свят, е бил и си остава Блаженият дарител – Видинският митрополит Кирил, когото още приживе разпознават като пример, който трябва да помним и да предаваме на идните поколения”, пише епископ Поликарп. С него разговаряме за книгата и живота на големия духовник и дарител митрополит Кирил.

Още приживе, през 1902 г., митрополит Кирил става един от основните дарители за построяването на сградите на Софийската духовна семинария. За тази цел той дарил 50 000 златни лева. Митрополит Кирил е дал повече средства за изграждането на семинарията от самия княз Фердинанд и от българската държава. За това му велико пожертвувание князът го награждава с орден “Свети Александър” – II степен и с Велик кръст с брилянти. Неговият жест бил оценен похвално от цялата българска църква и от народа.

Загрижен за своята Видинска епархия, в завещанието си митрополит Кирил разпределя за благотворителни и просветни цели почти цялото си състояние. Общата сума на даренията му възлиза на 159 400 лв. Като член на Св. Синод дядо Кирил е принципен деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква. Преди смъртта си през 1914 г. в своето завещание учредява няколко дарителски фонда – “Митрополит Кирил” при Св.Синод и “Митрополит Кирил” при БАН.

През март 1915 г. Видинската митрополия превежда на Св. Синод завещаните от митрополит Кирил 30 хил. лв. С тях е образуван благотворителен фонд, управляван от Св. Синод. Средствата са вложени в ДЦК и на текуща сметка. Към 31 декември 1926 г. капиталът на фонда възлиза на 41 314 лв., към 31 дек. 1930 г. – на 54 592 лв., към 31 дек. 1938 г. – на 89 724 лв.

Волята на дарителя е от лихвите на фонда да се издържат двама стипендианти от Видинската епархия в Софийската духовна семинария, фондът започва благотворителната си дейност веднага след учредяването си.

В периода 1916-1920 г. от него се отпускат по 1200 лв. за две стипендии в Софийската семинария. В средата на 20-те години поради недостатъчните приходи фондът е оставен за капитализиране. Стипендии отново се отпускат през 30-те и 40-те години. От 1945 г. фондът прекъсва подпомагането на духовното образование в страната. Към 1 януари 1945 г. капиталът му възлиза на 92 670 лв. и носи годишен приход от 4578 лв.

Фондът “Митрополит Кирил” при БАН е образуван е през 1916 г. съгласно т. 6 от завещанието на митрополит Кирил. Основният капитал възлиза на 5 хил. лв. Волята на дарителя е приходите от тази сума да се използват за просветителни цели. Управлява се от УС на БАН. Съгласно чл. 2 от Общата наредба за даване на награди от фондовете при Академията, фондът е оставен за капитализиране, тъй като средствата са недостатъчни, за да осигурят необходимите приходи. През 1951 г. капиталът нараства на 23 072 лв. Фондът не извършва благотворителна дейност.

Със средствата, дарени от митрополит Кирил, са образувани още шест благотворителни фонда: при Мъжката и Девическата гимназия във Видин (по 5 хил. лв.), при мъжките гимназии в: Лом (3 хил. лв.), Фердинанд (дн. Монтана) (3 хил. лв.), Берковица (10 хил. лв.), Белоградчик (6 хил. лв.). Желанието на дарителя е да подпомогне образованието на бедни ученици. По-големи и по-малки суми са завещани на църквата “Св. в.м. Димитрий” във Видин (20 хил. лв.), на други църкви, читалища, училища.

Светското му име на Видинския митрополит Кирил е Коста Стоичков. Роден е на 15.07.1837 г. в будния възрожденски град Берковица. Висш духовник, деец на църковно-националното движение. Приема монашество през 1857 г. в Чипровския манастир. Завършва Сръбската духовна семинария в гр. Карловци (дн. гр. Сремски Карловци). Поради спречкване с Видинския гръцки митрополит Паисий, през 1863-1866 г. е заточен в Сивас, Мала Азия. Оттам заминава за Тулча, където до 1870 г. е учител и дякон в българската църква. По-късно е председател на църковната община в Силистра. От 1872 г. е Белоградчишки епископ и викарий на екзарх Антим I във Видин. През 1874 г. е изпратен за управляващ Скопската епархия, а от юли 1875 г. е неин титулярен митрополит. След Освобождението (1878) управлява Софийската и Видинската епархия. На 21 март 1891 г. е избран за титулярен Видински митрополит. Умира във Видин 1914 г.

Във Видинския катедрален храм “Св. Димитър” са изложени нетленните останки от тялото на митрополита. Те бяха извадени от гроба му през 2012 г. – 98 години след неговото погребение и ръцете на митрополита бяха нетленни.

. . .

По повод книгата “Житие на Видинския митрополит Кирил – Блаженият дарител” – в интервю за БТА разказва авторът й Белоградчишкият епископ Поликарп:

Въпрос: Какво Ви мотивира да напишете тази книга? На достъпен за широката общественост стил, с много любов и преклонение, в книгата изнасяте много неизвестни досега факти от живота и служението на Видинския митрополит Кирил.

Отговор: С голяма духовна радост и съкровени чувства се заех с нелеката задача да издиря сведения за живота, делото и служението на Видинския митрополит Кирил. Онова, което се знаеше, не беше много. Намираха се кратки исторически сведения, които не даваха никаква светлина за преживяното от него, за неговия характер, духовен трепет и достойнство. В повечето материали, свързани с дядо Кирил, се срещаше идентична информация, както и чести разминавания в датите, годините, имената. Затова и реших да се запозная и изследвам живота на митрополит Кирил, като се опра не толкова на историческите факти, колкото книгата да има и да носи духа на житиеописание на светец. Да има художествено изпълнение и характер, за да бъде достъпно до масовия читател, който да се наслади от живота и достойното битие на този велик българин, отец и застъпник пред Бога за всички ни.

Старанието ми бе чрез този труд да запозная с неговата личност както сам себе си, така и неговите духовни чеда – в епархията и извън нея, а и целия православен български народ, който днес има нужда от примери, за да живее добре и да бъде близо до Бога и Неговата Църква.

Въпрос: Извън желанието Ви да разкажете за митрополита, имаше ли и други лични причини за това?

Отговор: Реших се на тази нелека стъпка и по няколко други причини. На първо място, че в продължение на двайсет години слушах добри думи за този митрополит, които оставяха трайна следа в мен и удивление от неговия добродетелен живот. На второ място, защото именно мен той избра, за да стане факт изваждането на светите му мощи от гроб, след деветдесет и осем годишно погребениe. Другата причина е, че станах наследник на неговата епископска титла “Белоградчишки” и не на последно място, че станах свидетел на множество чудеса, които се случиха след поставянето на честните му останки в катедралния храм на Видин.

Всичко това ми даде тласък да изявя живота на този дивен отец и владика, та той да стане известен на людете и така да се изпълни духовното поръчение на нашите предци – да бъде пример за подражание в идните поколения. Чрез това исках да бъдем изпълнители на думите и на свети апостол Павел към евреите: “Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7).

Вярвам, че изявяването на живота, делата и служението на дядо Кирил е дълг, който всички ние имаме към тази личност, защото в продължение на десетилетия тя бе забравена, изоставена, отхвърлена, пренебрегвана и заличавана. Той трябва да бъде поставен като светило, за да свети на всички. Защото във времето, в което живеем, повече от всякога имаме нужда от него, за да поправяме бездуховния си живот. И имайки добрия пример на светостта, да вървим достойно напред и бъдем достойни Божии чеда. Този пример днес е важен. Истински. Непреходен.

Горд съм, че имах възможността да се запозная с богатството на личността на митрополит Кирил и още по-радостен и щастлив съм, че мога да изявя и споделя това богатство с масовия читател, за да получи той духовна полза, както и да изгради правилна визия за социалното и патриотичното свое битие.

Въпрос: Какво ще намери читателят във Вашата книга?

Отговор: Всичко, което се съдържа в тази малка книга, неминуемо ще допринесе за прославата на името на митрополит Кирил. Ще даде по-ясна картина за неговия свят живот и дръзновение пред Бога, както и за това, че той предстои днес пред Престола на Твореца и се моли за всеки, който пристъпва с молитва към него и иска ходатайство пред Всеподателя.

Основните черти от живота на дядо Кирил, които изявявам в този труд, са безспирните му духовни трудове, строгостта, радостта и дарителството. Животът му проповядва блаженство и удовлетворение от всичко преживяно, както и безкористно дарителство, в почти неограничени количества, наподобява живота и делата на истински пастири-светители, праведници и чудотворци. Затова, като продължение на неговото име, достойно може да се прибави “Блаженият дарител”.

Защо е Блажен дарител? Защото, вглеждайки се в нашата действителност, ще установим, че митрополит Кирил е бил безкористен дарител, даряващ и помагащ от себе си навън. За разлика от днешния ден, когато всички се стремим да помагаме, като събираме от другите и даваме, където има нужда. Митрополит Кирил не е бил по-богат от днешния свят. Точно обратното. Но той е проявявал своя пастирски дълг да бъде пример, който да бъде последван и да има стойност, а не като днес, когато един събира от многото, за да прави благодеяние. Не че е недостойно, но едното е по-велико от другото, по-ценно и трайно и по-спасително. Това е истинското, което ни прави щастливи. Надявам се, че тази книга за живота, делата и доброправенето на Видинския митрополит Кирил ще обогати родната ни святост и ще открие още един светилник, който да бъде предпочитан като пример в живота и молитвеник пред Бога.

Ирена Данаилова

Източник: http://vidinskamitropoliya.com/