„Живеещият според Христа е добър и като баща, и като син; като съпруг и като роднина, като приятел и като познат, като странник и като съгражданин, като съдружник и като спътник, и да го кажем най-общо – той е човек добър и благ, отличен във всичко. Такива хора изгражда животът по Христа.“ Св. Нектарий Егински.

На 9 ноември се почита паметта на големия съвременен светец – светителят Нектарий Егински, митрополит Пентаполски († 1920). Трудно е да се напише нещо за човек, чиято любов към Бога е така силна, както тази на св. Нектарий, и чиито добродетели сияят с такова величие. Не са малко православните християни от нашето време, които по някакъв начин свързват своето обръщане или утвърждаване в Бога с името на светеца, което го прави особено скъп и близък за мнозина. Най-красноречиви са богатството от Богоподражателни примери, с които е изпълнен неговия живот, и с който пожелаваме на всички да се запознаят:

„Като директор на семинарията (Богословската семинария Ризареон в Атина), свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремели да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички – ученици и преподаватели.

Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача.“ (Източник: http://pravoslavieto.com/)

„За умереността“ от св. Нектарий Егински

„Умереността е добродетел на благоразумния, на умерения човек. Умерен човек е този, който не възприема себе си по лекомислен начин. В думите си той не проявява самохвалство, нито си придава важност по време на дискусии, а във всичко отхвърля прекомерното (крайностите). Услужлив и полезен за приятелите си, мек към подчинените си, незлоблив към дръзките, милостив към смирените, утешител на страдащите, съчувстващ на изпадналите в беда; той никога никого не гледа отвисоко; приятен е, когато говори; благодарен, когато среща ответ; разумен е и желан от всички. Той никога не величае себе си, нито желае другите да го величаят. Не приема нечестиви разговори, тоест пази се от волности доколкото може. Умереният човек е образец и пример на скромност и вежливост.

Умереността му привлича любовта и вниманието на всички. От всички бива уважаван и почитан. Умереният се смирява от любов към човека и побеждава чрез своята благоразумност високоумните и горделивите.

Умереността краси тези, които я притежават, и ги увенчава с украшението на благопристойността.“

От книгата на Свети Нектарий Егински, митрополит Пентаполски, „Опознай себе си. Текстове по себепознание“, прев. С. Риболов, А. Христова, С., 2016, 230 – 231.

„За милостта и милостивите“

„Милостта е добродетел, която изявява добронамереност, ласкавост, умереност, благодарност, благост. Милостта е добродетел с голяма нравствена стойност, която изявава благородството на смелата и блага душа.

Милостивият претърпява с кротост онеправдаванията, през които минава, и то не само от тези, които имат власт или са високопоставени, но и от тези, които са по-низшестоящи. Милостивият винаги претърпява с дълготърпение и кротост отклоненията на другите и приема недостатъците и грешките на брата. Милостивият е открит към всички, разговаря със сладост, претъпява с благоразумие онези, които го огорчават, и прощава дълговете на длъжниците си; опрощава грешните и съди с милостивост техните деяния. Всички приближава (никого не отбягва, б. пр.), послушен на закона за милостта и се показва благодарен, сладък, изпълнен с ласкавост и благост. Милостивият на дело показва, че е наистина ученик Господен, че в него пребивава дух на благодат. Милостивият – на тези, от които е получил удари – отвръща с благост, мълчание, дълготърпение.

Светни Григорий Богослов поучава следното: „Нека победим тези, които ни тиранизират, с милостивост, и най-вече – с човеколюбие; нека наша цел да е опрощението, а наша сила – заповедта, която ни бе дадена да отвръщаме на другите със същото човеколюбие, което приехме и ние и от което сами имаме нужда.“ Милостивият ще случи на милостив съдия и ще получи прошка за греховете си.“

Пак там, с. 325 – 326; въвеждащ цитат – с. 135