Г-н Борислав Плеснев ни информира, че на 16 май са били предадени успешно близо 200 тома литература в библиотеката на Дома за стари хора „Свети Василий Велики“ в Пловдив. Слава Богу! Благодарим на всички, които са помогнали!

…

Благочестиви християни подемат инициатива за набавяне за православна литература за библиотеката на дом за възрастни хора, можем да ги подкрепим!

Съвсем наскоро с нас чрез фейсбук се свърза г-н Борислав Плеснев. Г-н Плеснев сподели, че преди време с със свои колеги от Катедра Теология към ПУ са посещавали хората от Дома за стари хора „Свети Василий Велики“ в Пловдив. Това, което е направило впечатление на младите теолози е, че че там, в библиотеката на дома, няма нито една православна книга. Това обстоятелство зародило у г-н Плеснев идеята за запълване на тази духовна липса. Затова той, от своя личен фейсбук профил и с  подкрепата на Сдружение „Свети Паисий Хилендарски“ към Пловдивски университет, започва кампания, което цели събиране на православна литература и предоставянето й на Дома за стари хора „Свети Василий Велики“ в Пловдив. Идеята е тази кампания да продължи до края на Възкресния пост и в дните на Светлата седмица книгите да бъдат дарени на дома. Призоваваме всички, които има желание и възможност, да се включат в милосърдната инициатива и да дарят книга, според възможностите си, за духовна полза на възрастните хора. Както посочва и г-н Плеснев, заедно молитвено и действено можем да постигнем по-добър резултат! Всеки, който желае да се включи, може да се свърже с Борислав Плеснев чрез неговия фейсбук профил или телефонен номер – 0878 57 36 52 – Борислав Плеснев.

За ползата от духовните книги

Автор : Архимандрит Митрофан

Из житието на молдавския старец Паисий (Величковски)

‘’Следното внушаващо страхопочитание видение ясно показва огромната полза и спасение, които произтичат от изучаването на душеполезните книги и по тази причина и враждебност, която демоните имат към тях. Понеже тези книги разрушават техните уловки и хитрости. Видението било показано преди около сто години на един благочестив игумен от Нямцкия манастир, който бил основан от св.Паисий Величковски.

Няколко години след кончината на праведния Паисий строгостта на манастирския живот започнала да намалява, от една страна поради богатството, с което манастирът се бе сдобил и от друга страна, поради голямата свобода, която се даваше на светските хора да идват да посещават манастира. Някои идваха с целите си семейства, за да останат в манастира за два или три месеца през лятото, като прекарваха времето си в различни светски развлечения. Монасите станаха немарливи по отношение на своето правило и започнаха да се грижат за лозята и градините, които принадлежаха на манастира.

Един от учениците на св. Паисий, наречен Софроний, който бе игумен, по това време водеше строг и духовен живот. Една нощ като мислише, че вече е настъпила зората, Софроний излезе от манастирската порта и погледна към външната врата, към мястото, където св. извор се намира днес. Той там видя черен човек на вид и с ужасно телосложение. Той беше облечен в дрехите на офицер и викаше с висок глас, както правят военните, като дават команди на своите войници. Очите му бяха кърваво червени и светеха като огнени пламъци. Устата му бяха като на маймуна и зъбите му стърчаха. Около кръста си беше увил една огромна змия, чиято глава беше увиснала на долу, а езикът й стърчеше като меч. На раменете му имаше нашивки с формата на глави на усойници, а на глававата си носеше шапка, от която стърчаха тела на отровни змии, които се увиваха като коси около врата му.

Когато игуменът Софроний видя това, той се вкамени от ужас. След като се свести донякъде и попита офицера на тъмата какво търси на територията на манастира в такъв час.

-Нима е възможно да не знаеш, че аз съм главнокомандващият тук във вашия манастир?-отвърна черният.

-Ние нямаме тук войска и нашата страна се намира в период на пълен мир -му каза игуменът.

-Тогава узнай-отговори черният-че аз съм изпратен от невидимите войски на тъмата и че ние сме тук да водим война срещу манастирския ред. Когато давате обета си при вашето пострижение, вие ни обявявате невидима война и ни нанасяте много рани с вашите духовни оръжия. Много пъти ние отстъпваме позорно, тъй като пламъкът на вашите молитви ни изгаря. Сега обаче ние вече не се боим от вас, особено след като Паисий, вашият игумен, умря. Той ни ужасяваше и ни причиняваше много страдания. Откакто той се върна от Света Гора със шейсет други монаси, аз бях изпратен с шейсет хиляди от нашите войски да го спра. Докато той управляваше манастира, ние не можехме да си отдъхнем. Независимо от всички съблазни, хитрини и уловки, които ние опитахме срещу него и неговите монаси, ние не постигнахме нищо. По същото време човешкият език не може да опише какви ужасни страдания, трудности и изпитания ние понесохме, докато този човек беше тук. Той беше опитен воин и неговите стратегии винаги ни улавяха без да усетим.

Обаче след като той умря нещата се подобриха малко и ние успяхме да махнем десет хиляди от нашите войски от този фронт и така останахме петдесет хиляди. Когато монасите започнаха да занемаряват реда си и се грижеха повече за своите ниви къщи и лозя, ние освободихме още десет хиляди от техните задължения. И останалите четиридесет хиляди продължиха офанзивата. Тогава след няколко години някои от монасите решиха да променят правилника на Паисий и монасите се разделиха, и някои напуснаха. Междувременно на светските хора беше разрешено да наемат стаи в манастира и те водеха своите жени със себе си и ние отпразнувахме победата си, като намалихме броя на нашите войски с още десет хиляди. По-късно, когато бяха основани училища за невръстни момчета, битката почти свърши иние имахме възможност  да намалим нашите войски с още десет хиляди, като оставихме само двадесет хиляди души тук да се грижат за монасите.

Когато игуменът Софроний чу тези неща, той изстена мислено и попита черния:

-Защо още е необходимо да оставаш тук в манастира, след като както ти самият признаваш, монасите са се отказали от своята борба? Каква работа имаш още тук?

И тогава принуден от Божията мощ, грозникът разкри своята тайна:

-Истината е, че вече няма никой, който да се бори срещу нас, тъй като вашата любов е изстинала и вие сте се отдали на светски и земни дела. Но все още има едно нещо в този манастир, което ни тревожи и ни причинява грижи.Това са тези мръсни парцали, имам предвид книгите, дано пропаднат в дън-земя, които имате имате във вашата библиотека. Ние живеем в ужас и треперим да не би някой от по-младите да ги вземе и да започне да ги чете. Когато започнат да четат тези проклети парцали, те научават за вашата духовна набожност и вашата древна вражда с нас и малките парвенюта започват да се гневят срещу нас. Те научават, че християните едно време и светските съсловия и духовенството, са се молили неспирно, постигали са, изучавали са и са изповядвали мислите си, бдели са и са живели като чужденци и странници на този свят. И тогава бидейки глупаци, те започват да практикуват тази безмислица. Освен това те се отнасят към всички писания сериозно. Те крещят и ни ругаят като диви животни; казвам ти, че дори един от тези разгорещени глупаци е достатъчен да ни прогони всички оттук. Те стават толкова безжалостни и безкомпромисни към нас, колкото и вашият екзекутиран Водач(Спасителят). Ние сме постигнали мир и съгласие с вас. Но тези ваши наречени духовни книги са постоянен източник на вражда и несъгласие. Защо да не живеем в мир? Защо не четеш моите книги? Не са ли и те духовни? Защото и аз съм дух? Нали така? И аз също вдъхновявам хората да пишат книги. Но само стига един от тези мръсни парцали, които вие наричате пергаменти, да попадне в ръцете на някой несмислен глупак и целият се разгаря наново и ние трябва да бягаме и да започнем борба с вас отново.

Бедният игумен не можеше повече да мълчи и затова запита:

-Какво е най-силното ви оръжие срещу монасите в наше време?

И той му отвърна:

-Най-голямата ни грижа в момента е да  държим монасите и монахините далеч от техните духовни занятия, особено да им пречим да се молят и да четат тези опушени книги. Защо не прекарвате повече време в грижа за градината и лозята си, в ловене на риба и в учителстване, защо не се отдадете на гостоприемство към всички тези добри хора, които идват през лятото заради чистия въздух и чистата вода? Монасите, които се отдават на такива занимания, биват уловени в нашите мрежи като мухи в паяжината на паяк. Докато всичките тези книги не се унищожат или не се разпаднат от старост, ние не ще имаме мир. Те са като стрели в тялото ни.

Едва бе изрекъл тези и клепалото заби за утринната служба. Веднага водачът на демонската армия изчезна като дим. Игуменът се вдигна с голяма душевна скръб, поради разкритията, и влезе в църквата. Когато монасите се събраха, той им разказа със сълзи всичко, което беше видял и чул по време на ужасното видение. Тогава той нареди всичките неща да се запишат за доброто на бъдните поколения.”

Скоро след 1859г. княз Куза от омраза към Църквата и всичко църковно започна война. Първата му жертва бе Нямцкият манастир, разрушен от неговото насилие. Относно съдбата на манастира в Нямц преп.Паисий Величковски е предсказал следното за своето братство: „А когато се отдалечите от вниманието и четенето на отеческите книги, казва той на своите монаси, то отпадате от Христовия мир и любов, сиреч от действието според Христовите заповеди и ще влезе във вас метеж, смут и безредие, душевно смущение, колебание и и безнадежност, един срещу друг ще роптаете и осъждате, и от увеличаване на това ще пресъхне любовта у мнозина. Но по-добре (да се запази у) малцина, но не във всички. И ако това ще е така, ще се опустоши скоро и това събрание, първом душевно, а след време и телесно.”

Източник: http://pravoslaven-sviat.org/