На 11 март се чества на паметта на Св. Софроний Врачански, небесен закрилник на град Враца и цяла България. Нека си припомним едно от поученията на Св. Софроний за Добротворството от неговия сборник „Кириакодромион“ или „Неделник“:

„Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим (Евр. 13:14)

Благослови, отче!

Благочестиви християни, всички сме длъжни да събираме душевни богатства от Божествените поучения, като онези, които събират златото от земната руда и от светското богатство. И щом като хората се трудят толкова много за светско богатство, което е за малко време и лесно се изгубва билo от крадци при кражба или от огън, тoгaвa защо да не се потрудим за душевното безкрайно богатство, което никой не може да ни открадне, стига само да не позволяваме на нашия враг – дяволът, да се приближава до нас, защото, щом забележи някоя добродетел в нас, дяволът подлудява и полага големи усилия да грабне това добро от нас? Знаете ли как постъпват онези, които имат голямо имущество? Щом ги нападнат врагове, те правят всичко възможно да скрият богатството си, някои заключват здраво вратата, други го закопават в земята, само и само да го скрият. И ние трябва да пазим така душевното си  богатство, да го крием и да го имаме за онзи свят. Всеки човек, който е в чужбина, щом дойде време да се връща в родината си, се приготвя много и събира всички необходими неща, които ще му трябват за из път. Така трябва да правим и ние, защото с ме на този свят, като в чужбина. Да събираме добродетел и и да бъдем готови, щом Бог ни заповяда, да се върнем в небесното си отечество. Да държим едни добродетели при нас, а други да изпращаме напред, да ни отворят вратите на рая. Защото който дава милостиня на този свят, получава там голяма милост от Бога. И ще чуе радостния Божи глас, който ще му рече: „Влез в Небесното царство, защото Ме нахрани, когато бях гладен“ (ср. Мат. 25:34,35). Такава е наградата и за изповядването на греховете, и за чистосърдечните молитви, и за другите добродетели. Защото, щом умием тук греховете си с покаяние и изповед, там ще имаме голямо дръзновение. Ако ли пък не умием тук греховете си с покаяние и изповед, там няма да получим прошка. Защото в ада няма покаяние. Тук е време за труд, а там, за слава. За това трябва да се трудим, докато сме на този свят, та да почиваме и да се веселим на онзи свят.

Това не го казвам просто така, за да кажа нещо, а трябва ежедневно да слушаме Божествените поучения, да се поправим и да заблестим от добродетели, да бъдем чисти и непорочни, та и другите хора да се ползват от нас. Защото както човек се поврежда от лошите хора, когато живее с тях, така и се ползва от добрите, когато ги гледа. За това милостивият Бог е нагласил така нещата, че сред лошите хора да има и добри, за да се ползват лошите от добрите, като слушат от тях почтена реч. Виждате ли колко голяма сила има добродетелта? Защото и който я няма, и той я уважава и хвали. Така е и злото, то е за смях и укор от самия този, в когото се намира. Защото не е възможно този, който върши зло, дори и един ден да не е смутен и посърнал. Той винаги се кае за лошите си дела и  гледа никой де не знае за нeгoвитe злини. A тoвa прoизлизa oт съвeсттa, кoятo Бoг e пoстaвил в нaс, кaтo спрaвeдлив съдия, зa дa ни пoсoчвa, кoe e дoбрo и кoe злo. Eтo тoвa щe ни нaпрaви бeзoтвeтни прeд Бoгa. Зaщoтo съгрeшaвaмe нe пoрaди нeзнaниe, a пoрaди нaшeтo жeлaниe. Зa тoвa трябвa пoстoяннo дa сe грижим зa спaсeниeтo си и дa имaмe нaдeждa зa тaмoшнитe вeчни блaгa, кoитo дaнo всички дa пoлучим пo чoвeкoлюбиeтo нa Гoспoд Иисус Христoс. Нeму слaвa във вeчнитe вeкoвe, aмин!

Проповед за Първата седмица на Великия пост – в Четвъртък, посветена на Добротворството.

Източник: “Кириакодромион/Неделник” или още „Софроние“.

Заглавна икона: Български светии