Историята е откъс от книжката „Чудеса по Божия милост“, издадена от Библиотека „Тържество на Православието“ през 2017 г. Книжката се състои се от разкази на подполковник Антон Маншин за войните в Чечня и Божията милост към него  и всички уповаващи се на Бога войници.

Антон Маншин

Откъсът е част от разказа за личността на подполковник Константин Василиев, загинал самоотвержено при атаката на терористи над Театрален цънтър в Москва през 2002 г. Подполковник Маншин разказва, че тялото на Костя Василиев е било захвърлено в мазе, пълно с плъхове, където престоява близо 4 денонощия, но нито един плъх не се докосва до него. По време на погребението Антон Маншин разказва, че от очите на покойния му приятел потичат сълзи, а тялото му ухае с аромат на свежи ябълки, което засвидетелствува и присъстващият свещеник.

Константин Василиев

… За това качество, които имаше Костя, като мой приятел, искам да ви разкажа две истории. Ще свидетелствам за това дивно качество на Костя Василиев. По-високо от това качество сигурно не може да се пожелае на всяко християнско сърце – любов. Костя имаше това качество в излишък.

Когато след раняването ми в 2000 г. се възстанових в академията, имах болки в сърцето. Веднъж се върнах от лекция и легнах на кревата. Много ме болеше, болката в сърцето беше силна. Легнах и не знаех какво да правя. Казвах само Иисусовата молитва, за да се успокоя някак. Тогава се почука на вратата. Влезе Костя. Той ме видя. Опитвах да се приповдигна. Костя видя, че съм съвсем блед и каза: „Антоша, лежи, разбрах, тежко ти е, боли те…“. Той застана на колене до тялото ми. Аз лежах. Той взе молитвослов, запали свещ и започна са чете молитва. Болката в сърцето ми се усили. Взех ръката на Костя и започнах да я стискам, за да подтисна болката в сърцето. Стискайки юмрука на Костя, исках някак да надвия болката в сърцето си. Изведнъж почувствах, че Костя замлъкна. Чуваше се дори пукането на свещта, която се намираше отляво на мен. Костя замлъкна и усетих, че болката напълно затихна. Обърнах глава наляво и видях, че от очите на Костя текат сълзи. Неговото добро сърце, пълно с любов към мен, взе моята болка. Както казва Господ: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 5:13). Тази любов позволи да бъде взета моята болка. Костя наистина взе болката на приятеля си върху себе си. Той плачеше за мен, плачеше и се молеше. Тази искрена сърдечна молитва ме изцели. …

„Чудеса по Божия милост“, Библиотека „Тържество на Православието“, 2017 г., с. 26 – 27.

Източник на персоналните снимки: http://www.pravoslavie.ru/