„Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние”(Марк 2:17)

Съвременно състояние на служението на Руската православна църква в местата за лишаване от свобода от Архимандрит Йосиф (Иванов)

„Бог въвежда в дом самотните, освобождава от окови затворниците, а непокорните остават в знойна пустиня.” (Пс. 67:7)

Към настоящия момент Руската  православна църква /РПЦ/  е най-голямата православна общност в света с над сто милиона вярващи. Нейното общо състояние неизбежно рефлектира и върху специалните служения на Църквата. Такива са служенията в местата за лишаване от свобода, в здравните заведения, в силовите структури, в старопиталищата, в сиропиталищата и т.н.. Всяко от тези служения има свои  специфични особености, от там и нуждата от особен пастирски подход.

Според официалната статистика на Федералната служба „Изпълнение на наказанията” в Руската федерация към 1 май 2011 година в пенитенциарната система има задържани или осъдени общо 8 061 000 човека, в това число:

v 753 изправителни колонии, в които изтърпяват наказанието си 6 826 000 лица лишени от свобода;

v 158 изселнически колонии, в които изтърпяват наказанието си 485 000 човека;

v 5 изправителни колонии за осъдени на доживотен затвор с 1766 осъдени;

v 7 затвора с 15 000 души, лишени от свобода;

v 230 следствени ареста и 165 помещения, функциониращи като следствени арести при изправителните колонии. В тях са настанени 1 183 000 човека с наложена мярка „задържане под стража”;

v 62 възпитателни колонии за непълнолетни лица с 35000 заселници.

В различните пенетенциарни учреждения изтърпяват своето наказание и 657 000 жени. Към женските колонии функционират 13 детски дома, в които живеят общо 866 деца.

Медицинското обслужване на лишените от свобода и задържаните лица се обезпечава от медицинските части или здравните пунктове към всяко учреждение, както и от 133 болници с различни профили, 59 лечебно-изправителни учреждения за болни от туберкулоза и 9 лечебно-изправителни учреждения за страдащи от различни зависимости.

В системата влизат и 2466 углавно-изпълнителни инспекции, в които се водят на отчет 4 833 000 лица, осъдени на наказания, различни от лишаване от свобода. Същевременно функционират и 182 държавни предприятия, 551 центъра за трудова адаптация на осъдените, 49 лечебно-производствени и 46 учебно-производствени работилници.

В изправителните и възпитателните колонии са разкрити и функционират 319 вечерни общообразователни училища, 546 учебно-консултативни пункта и 339 професионално-технически училища.

Руската православна църква има на разположение в местата за лишаване от свобода  534 храма и 679 параклиса. В местата за лишаване от свобода работят 1100 свещенослужители на Руската православна църква. В отделни места за лишаване от свобода са организирани 789 православни религиозни общини (енории) със 73 117 осъдени членове. Работят 265 катехизаторски (неделни) училища с 11 000 обучавани осъдени лица. Като православни се определят 80% от пребиваващите в затворите. Руската Православна Църква има двадесетгодишно присъствие в учрежденията на углавно-изпълнителната система на Руската федерация.

Щатната численост на персонала в руската углавно-изпълнителна система наброява 3 530 000 души. С цел повишаване на квалификацията на служителите действат 8 учреждения за висше професионално обучение, 74 учебни центъра и два научноизследователски института с 3 филиала.

В руската углавно-изпълнителна система съществува обединена редакционна колегия,  която списва списанията “Преступление и наказание” и “Ведомости УИС”, както и вестника “Казенный дом”.

Показателен пример за най-кратко и точно описание на целите на Руската православна църква и отношението на углавно изпълнителната система на Русия може да се разглежда подписаното на 22 февруари 2011 година Съглашение за сътрудничество между Федералната служба за изпълнение на наказанията на Русия и Руската Православна Църква; представлявани съответно от Негово Светейшество Кирил Патриарх Московски и на цяла Русия и директора на ФСИН Русия – Александър Александрович Реймер.

След полагането на подписите под съглашението Руският патриарх Кирил сподели своето отношение към постигнатото по следния начин:

„През последните двадесет години Църквата разви сериозна дейност в множество учреждения, които сега се намират под юрисдикцията на ФСИН- Русия, и ако направим съпоставка с другите сектори от социалното служение на Руската православна църква то може би най-много е направеното в областта на затворното служение. В затворите се намират хора, пристъпили и Божествения, и човешкия закон, и от това, което се случва с тях, зависи и тяхното бъдеще, и благополучието на обществото като цяло. Затова Църквата е полагала и ще полага значителни усилия за подпомагане на възпитателния процес в местата за лишаване от свобода до достигане на максимален положителен резултат. … На територията на Руската Федерация съществуват повече от хиляда храма, параклиси и други места, където се осъществява пастирска работа с лишените от свобода. В настоящия момент Църквата пристъпва към изключително важен период на образуване на корпус от духовници, призвани да имат като своя главна пастирска задача – грижите за лишените от свобода.”

В словото си по повод подписаното Съглашение –  А. А. Раймер изрази своята надежда за съдействие от страна на Църквата в реализирането на приетата от Руското правителство през 2010 година Концепция за развитие на углавно-изпълнителната система със следните думи:

„Углавно-изпълнителната система ще бъде основно реформирана и наред с основните задачи по обезпечаване и съблюдаване на човешките права в местата за лишаване от свобода пред нашата служба стои и друга не по-малко, а може би и по-важна задача – да обезпечим ресоциализирането на лицата, намиращи се в затворите. … С цел всеки индивид, излязъл в обществото от нашите учреждения, да не извършва нови престъпления, ние извършваме определена работа. Но работата на свещениците ние считаме даже по- важна от работата на нашите възпитатели.”

А. А. Раймер даде висока оценка на решението на Светия синод на Руската Православна Църква за създаването на синодален отдел, отговарящ за служението в местата за лишаване от свобода.

Предмет на така подписаното споразумение се явява сътрудничеството на страните в удовлетворяването на духовните потребности на работниците и служителите в углавно-изпълнителната система и членовете на техните семейства, в това число курсантите в образователните учреждения на ФСИН- Русия при обезпечаване на конституционните права на свобода на съвестта и свобода на вероизповедание; духовно обгрижване, образование и духовно-нравствено просвещение на лицата, осъдени на лишаване от свобода и задържаните под стража. Със съглашението се създава съвместна работна група между ФСИН- Русия и Руската православна църква,  която група своевременно да обсъжда възникналите проблеми и недоразумения и да предлага начини за решаването им.

В съответствие с документа ФСИН се задължава да съдейства за строителството и поддържането на православните храмове, параклиси, а така също и да осигурява помещения за молитвени стаи в съответствие с възможностите на отделните учреждения. Регламентира се и сътрудничеството между РПЦ и ФСИН -Русия в сферата на разпространението на печатна продукция с духовно-нравствено и патриотично съдържание, религиозна литература и предмети с религиозно предназначение в отделните учреждения, съгласно установените правила и ограничения.

Различните организационни и изпълнителни структури в системата за изпълнение на наказанията поемат задължението,  да съдействат съгласно установените норми за развитието на религиозното образование на лица, лишени от свобода или задържани под стража. В това число да се способства за реализирането на правото на свободна съвест и вероизповедание при участието на свещенослужители на Руската православна църква.

Руската православна църква ще оказва съдействие на затворническата администрация при ресоциализацията на осъдените и подготовката им за освобождаване. Ще създава подходящи условия за формиране в осъдените на „уважително отношение към човека, обществото, труда, нормите, правилата и нормалното човешко съжителство, стремеж към поправяне на придобитите негативни качества, повишаване на образователното и културно ниво на индивида, стимулиране на законосъобразно поведение” , както и помощ в битовото и трудовото устройване на индивида след изтърпяване срока на наказание.

Църквата ще подпомага социално лицата според възможностите си, осъдени на лишаване от свобода или задържани под стража, във вид на медикаменти, хранителни продукти, дрехи и други разрешени от законодателството предмети.

В настоящия документ ясно се подчертава: „духовното обгрижване, което включва –  извършване на богослужения, религиозни обреди и церемонии, както и религиозно образование и духовно-нравствено просвещение на работещите в пенитенциарната система, техните семейства и курсантите в образователните учреждения на ФСИН Русия и лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода и задържаните под стража”.

 Духовното, административното и методическото ръководство на затворното служение на Руската православна църква се осъществява от Синодалния отдел на Московската патриаршия по затворното служение. Отделът е създаден на 05.03.2010г. с решение (журнал №6) на Светия Синод на Руската православна църква и се явява приемник по въпросите на затворното служение на Синодалния отдел за взаимодействие с въоръжените сили и правоохранителните органи. За председател на отдела  е назначен Красногорски епископ Иринарх.

Християнското служение в местата за лишаване от свобода се основава върху евангелските изисквания за служение на нашите ближни, които се намират в плен или са заключени в тъмница. Затова и основната задача на синодалния отдел по затворното служение се явява оказването на духовно-нравствена помощ на лицата, намиращи се в местата за лишаване от свобода. Необходимо е да се има предвид, че догматико-каноническото учение на Църквата не може да бъде сведено до понятието „Църква за затворници”. Църквата обединява всички вярващи в Христа и изповядващи Го като Бог и Спасител. Това предполага достъп до храмовете и параклисите в местата за лишаване от свобода не само за лишените от свобода, но и за всички вярващи сътрудници, служители  на углавно-изпълнителната система и по възможност, в зависимост от режима, за родствениците на затворниците.

Заслужава внимание и точка 42 от Определението на Свещения архиерейски събор на РПЦ от 04.02.2011г., в което дословно се казва:

„Констатирайки неизменно високото внимание, което епархийските архиереи отделят на духовното обгрижване на лишените от свобода. Членовете на Архиерейския събор призовават светските власти на тези страни (принадлежащи към Руската федерация), където това служение няма ясна правова формулировка,  да предприемат нужните стъпки за изясняване на ситуацията. Синодалният отдел по затворно служение и аналогичните му църковни учреждения в самоуправляващите се Църкви (визира се Украинската православна църква и др.) е нужно да встъпят в диалог със светските власти с цел урегулиране на ситуацията. Заслужава положителна оценка инициативата на Федералната служба по изпълнение на наказанията на Русия за включване на свещенослужителите в работата на изправителните учреждения на щатна основа. Тук е необходимо и активното участие на епархийските архиереи, които са призвани да определят свещенослужители, способни достойно да носят това нелеко служение.”

Основните направления в работата на Синодалния отдел по затворно служение определят и неговата структура, която се състои от осем сектора с различна насоченост.

1. Сектор взаимодействие с епархиите, правозащитни организации и обществеността.
2. Сектор „Център за духовно просвещение в местата за лишаване от свобода”.
3. Сектор разработка на образователни програми и подготовка на капелани за затворно служение.
4. Сектор помилвания, реабилитации (ресоциализации) и социологически изследвания.
5. Сектор информационно-аналитичен.
6. Сектор издателско-информационен.
7. Сектор електронни средства за масово осведомяване.
8. Работа с писма на лишени от свобода.

Сред приоритетните задачи пред отдела стоят и множество предизвикателства и належащи проблеми, на които трябва да се потърсят адекватни решения.

Една от изключително важните задачи, която  предстои е възраждането на институцията на затворническото духовенство. Руската православна църква в това направление има намерение да се опре преди всичко на дореволюционния опит, но без да пренебрегва положителния опит на други страни в изграждането и развитието на капеланските структури. Належащо е създаването на ясен и точен законов регламент за правата и задълженията на свещенослужителите в местата за лишаване от свобода. През настоящата година (2011г.) ФСИН – Русия представи проект на „Типова  инструкция за свещенослужители, осъществяващи духовно обгрижване на сътрудниците и осъдените в изправителните учреждения на углавно-изпълнителната система”. Текстът е предаден за разглеждане и обсъждане в създадената по въпроса съвместна работна група.

Следващият не по-маловажен въпрос е правовото положение на затворническите храмове, параклиси и молитвени стаи. Отсъства централизирана инструкция, гарантираща тяхното канонично използване и невъзможността за промяна на предназначението им. В най-скоро време общата численост на богослужебните места на Православната църква в руските затвори ще достигне хиляда. Руската православна църква трябва да бъде уверена, че тези храмове ще бъдат използвани само за богослужебни цели и само от организацията, която ги е построила, каквито са и каноничните изисквания по настоящия въпрос. Промяната на предназначението и допускането богослужение на друга религиозна структура в богослужебните места на Руската православна църква е недопустимо и това трябва да бъде ясно и точно регламентирано. В средата на месец февруари 2011г. ФСИН Русия предложи проект „Типово положение на затворническите настоятелства”. Проектът е внесен за обсъждане от съставената с цел изясняване на въпроса съвместна работна група.

В обозримо бъдеще необходимо е,  да бъдат създадени учебни центрове, които да подготвят клириците /свещениците/ на Руската православна църква за специфичното затворническо служение. Образователните програми на учебните центрове за подготовка на свещенослужители – затворнически капелани за затворно служение е предвидено да имат три основни направления:

1. Централизирани курсове по преподготовка на духовници, носещи пастирско послушание, в учрежденията на углавно-изпълнителната система.
2. Допълнително (специално) духовно образование в задочна форма за затворническите капелани.
3. Програма за пътуващи образователни семинари, предназначени за сътрудниците на епархийските комисии по затворно служение.

Желателно е създаването на учебни центрове съвместно между РПЦ и ФСИН Русия с цел използване на вече съществуващата учебна база на двете институции.

Взаимодействието с епархиите и обществените организации е основна задача на Отдела по затворно служение. Той е призван на централно ниво,  да координира и синхронизира действията на епархийските комисии по затворно служение. В бедните региони на страната отделът е необходимо, да се погрижи за снабдяването на богослужебните места в затворите с църковна утвар, канонично изографисани икони, духовна литература, периодически православни издания, аудио и видео материали и други предмети с религиозно съдържание, предназначени за лишените от свобода. Важно е на епархийско ниво да бъдат проконтролирани богослужението и извършваните тайнства в затворническите храмове и параклиси, най-вече тайнството изповед и индивидуалните беседи с лишените от свобода. На по-малките и отдалечени епархии, които имат недостиг на подготвени свещенослужители, да се окаже подкрепа в подготовката на такива, тъй като основната част от местата за лишаване от свобода се намира в такива региони. Правозащитните и обществени организации, работещи в затворите и желаещи да си сътрудничат с Църквата, трябва да имат регулярна връзка със служителите на отдела.

Центърът за духовно просвещение в местата за лишаване от свобода като част от Синодалния отдел за затворно служение има за цел, оказването на духовна подкрепа на задържаните в местата за лишаване от свобода и координация на дейността на църковните настоятелства и различни организации, занимаващи се с материално подпомагане и духовна подкрепа на затворниците. Сътрудниците на отдела участват в организирането на конференции или работни групи на свещенослужителите от различните региони с цел съвместно обсъждане на възникналите проблеми в съвместната работа между Църквата и ФСИН Русия по духовно-нравственото възпитание на лишените от свобода. Центърът обезпечава работата на секцията по затворно служение към ежегодните Международни Рождественски образователни четения в Москва. Грижи се за дистанционното обучение и катехизацията на лишените от свобода. Оказва помощ на затворническите църковни общини (енории) във формирането и попълването фондовете на храмовите библиотеки и видеотеки. По линия на центъра се осъществяват мисионерски и духовно-просветителски пътувания в местата за лишаване от свобода. Провеждат се на място и различни консултации за членовете на епархийските комисии по затворно служение, свещенослужители и доброволци, изпълняващи различни задачи в затворите. Осъществяват се програми за работа със семействата на затворниците и специално с децата на осъдени родители.

Сред основните проблеми, ангажиращи обществото, затворната администрация и Църквата, е ресоциализацията на лишените от свобода и адаптацията им в гражданското общество след изтърпяване на присъдата. Проблема се състои най-вече в прекъсването на социалните връзки с обществото, което най-често води до попадане в ръцете на различни криминални структури. В делото на духовно-пастирската грижа една от тактическите задачи на пастира трябва да бъде грижата за ресоциализацията на индивида както по време на изтърпяване на наказанието, така и след напускането на затвора.

Задачата на Църквата е да помага на затворените в местата за лишаване от свобода да съхранят в себе си или да възвърнат отново способността си за завръщане в обществото. А след излизането на свобода да му се помогне чрез възраждането на религиозността да намери в себе си духовни и нравствени сили за възстановяването на изгубените зад решетките социални връзки. Това е сложен и нелек процес, най-често и неблагодарен труд, който трябва да се планира за много години напред като едно от важните направления в затворното служение на Църквата.

Възрастта на жените, лишени от свобода, е основно в диапазона от 14 до 40 години.  Те  често се оказват в сложна житейска ситуация и стъпват на пътя на престъпността,  или сами се оказват жертви на престъпление, извършено по отношение на тях от мъже, младежи или даже деца. Проблемите пред жените, освободени от затворите, най-често се оказват по-остри отколкото при мъжете. При тях няма толкова силни социални връзки на свобода, тяхното здраве и психика страдат повече от принудителната изолация. Жените по-трудно си намират работа. Върху тях лежи и сериозната отговорност за възпитанието на децата, съзнаващи случилото се с техните родители. Отчитайки особеностите в женските затвори, Църквата в лицето на нейните специално подготвени свещенослужители и жените-доброволци, трябва да намерят нравствени сили и човешки ресурс, за да отделят необходимото внимание на жените, готвещи се за освобождаване и да съдействат за снижаване на рецидивите.

Съкращаването на детските поправителни колонии и обезпечаването на социализацията на младежите, имащи проблеми със закона, е особено важно дело за Църквата. Опитът на Руската православна църква в създаването и поддържането на рехабилитационни центрове, приюти, центрове за психологическа помощ успешно решават въпросите на възпитанието на деца, лишени от родителска грижа, реабилитацията на малолетни престъпници и възвръщането на пътя на нормалния живот на „трудни” деца или проблемни родители. Тези и други подобни учреждения на Църквата са напълно способни да поемат възпитателната работа по обезпечаване ресоциализацията на непълнолетни престъпници след напускането им на местата за лишаване от свобода.

Свещенослужителите в затворите в качеството им на изповедници и довереници понякога имат много по-дълбок поглед върху душевното състояние на лишените от свобода, отколкото всички останали – психолози, социални работници, ръководство. Това предимство им позволява, да имат сериозна роля в предсрочното освобождаване на лишените от свобода. Подобна роля вече се е доказала в европейската и практиките на други страни по въпроса.

В Московската патриаршия се получават много писма на лишени от свобода с най-различни молби за духовна или материална подкрепа, литература или аудио и видео материали за храмовите библиотеки, както и молби за посещения на свещенослужители в местата, където все още няма такива. Всяко писмо се преглежда внимателно. Някои молби за помощ се удовлетворяват веднага, а други се препращат към създадените при по-големите храмове и манастири доброволни групи за подкрепа на лишените от свобода. Молбите за свещенослужители се препращат по места до епархийските отдели по затворно служение с препоръка за удовлетворяване по възможност.

При Синодалния отдел по затворно служение са учредени редакциите на вестника „Мир всем” (предвижда се в най-скоро време вестникът да промени името си) и пастирско-методическият сборник, издание на Синодалния отдел „Вестник тюремного служения”. Тези издания са предназначени за затворници, служители на углавно-изпълнителната система и затворнически свещенослужители. Предвижда се и сътрудничество с други профилирани издания, имащи отношение към затворното служение.

Секторът за електронни средства за масово осведомяване към Синодалния отдел по затворно служение разработва и поддържа интернет сайта на отдела : www.anastasia-uz.ru . Сайтът носи името на света великомъченица Анастасия Узорешителница – небесна покровителка на отдела. Многообещаващо е разработването на различни интернет съвещания и интернет конференции. Съвременните технологии позволяват участието на множество хора, като същевременно се избягват огромните разходи по транспорт, храна и настаняване, както и продължителното, понякога няколкодневно пътуване на участниците.

Към настоящият момент в местата за лишаване от свобода участват в духовно-нравственото възпитание на затворниците представители на всички традиционни за Руската федерация вероизповедания. В това число освен Руската православна църква на доброволен принцип присъстват представители на исляма, индуизма и будизма. Като изискване за присъствието на дадено духовно лице се е наложило правилото да има повече от десет процента от лишените от свобода, принадлежащи към дадената религиозна група.

Необходимо е да се отбележи, че местата за лишаване от свобода не трябва да се превръщат в поле на прозелитизма – целенасочено, съзнателно и самоцелно привличане на вярващи от едно вероизповедание към друго. Прозелитизма и православното мисионерство нямат нищо общо помежду си и тяхното сравнение е недопустимо.

Руската православна църква има изградена ясна и точна визия за развитието на специалните пастирски служения. Църковните власти отделят изключително внимание на пастирското служение и изграждането на богослужебни места в училищата, университетите, социалните домове, болнични заведения, гари, летища и т.н.. възникналите противоречия и неясноти се изясняват между страните по пътя на диалога и разбирателството. Същевременно Църквата чрез своите  средни и висши учебни заведения подготвя свещенослужители, отговарящи на специфичните нужди на тези специални пастирски служения. Разработват се програми за следдипломна квалификация и продължаващо обучение.

Затворното служение като част от тези специални пастирски служения се радва на изключително внимание от страна на клира и миряните. Думите Христови „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние”(Марк 2:17) карат Църквата да полага особени грижи за членовете на обществото, обременени най-много от греха. След няколко десетилетия прекъсване, дело на войнстващия атеизъм, Руската православна църква отново възражда многовековната си традиция на затворното служение. Положителният руски и световен опит в изграждането и развиването на капеланската институция е доказал по несъмнен начин ползата от нея за държавата и обществото. Действеното служение на духовенството в местата за лишаване от свобода,  може да върне много от затворниците при Бога, да ги доведе до духовно възраждане и да съкрати броя на рецидивите, униженията на човешкото достойнство и другите противообществени прояви.

Източници:

1. Библия сиреч книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия завет. Синодално издателство, София, 1991г..
2. http://www.fsin.su/  – Федерална служба по изпълнение на наказанията на Руската федерация.
3. http://anastasia-uz.ru  – Официален информационен ресурс на Синодалния отдел за затворническо служение към Московската Патриаршия.

Източник: http://vidinskamitropoliya.com/