Да подкрепим за възстановяването на Мулдавския манастир „Св. Петка“ край Асеновград.

Петко Хаджинеделчев от Чирпан, един от големите на благодетели на манастира през XIX в.

Към страничката на Дякония се обърна г-жа Златка Колева, общественичка трайно ангажирана с възстановяне и популяризиране на българското православно културно-историческо наследство – срв. ТУК, ТУК и ТУК. Г-жа Колева насочи вниманието ни към нуждите на Мулдавския девически манастир „Св. Петка“ край Асеновград.

Мулдавският манастир „Св. Петка“ е един от средновековните български манастири. Неговото начало е поставено през XIV в., но немного след това е изгорен от турците. Обителта обаче е възстановена и сведения за нея се откриват в османски документи от първата половина на XVI в. Впоследствие манастирът е опустошаван на няколко пъти и е възстановен за последно през 1836 г. от игумен Антим. В манастира са се съхранявали ценни ръкописи, които в миналото са били са разграбени и унищожени. До 1888 г. в обителта е имало килийно училище, а преди това в специално скривалище в нея е отсядал и Васил Левски. Тайното скривалище е запазено до днес. В двора на светата обител е погребан невръстният син на художника Иван Мърквичка. Детото, едва на 8 месеца, почива през 1883 г., докато семейството на художника е на посещение в манастира.

Старинният храм, който е на повече от 180 г., е издигнат през 1836 г. и е изографисан е през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му – Петър и Георги. Камбанарията е издигната по-късно, през 1894 г., от асеновградските майстори Георги Кръстев и Кино Тодоров. Наосът на храма се самосрутва през 1946 г., остава притворът със стенописите. През 1951 г. е изграден  отново в по-малки размери. През  1973 г. манастирът е обявен за паметник на културата с национално значение.

През 2010 г. Източното крило на светата обител изгаря при пожар. Поради това в момента тече дарителска кампания и ремонтни дейности по неговото възстановяване. Игумения Юлита обаче споделя, че от спешни укрепителни дейности и ремонти се нуждаят също храма и другите две крила на манастира – Северното и Западното, както и стопанските сгради. Старата камбанария на храма в момента е наклонена и се нуждае от спешно заздравяване. Друг проблем във връзка с църковната сграда са особеностите на местните почви, които са каменисти и изливаната по време на дъжд вода не попива изцяло. Част от нея се оттича към стените на храма и постепенно руши основите им, което налага изграждането на кофраж и укрепяването им. От ремонт се нуждаят също покривите както на църквата, така и на крилата на манастира и на стопанските сгради. Ремонт изисква и оградата на манастира.

С благословията на игумения Юлита се обръщаме към всички, които биха могли да помогнат – всеки според силите си, молитвено и/или материално. Като си спомняме, че дори поднесената чаша вода не бива забравена от Господ като благодеяние в Негово име, то трябва да знаем, че дори и едно левче само да можем да отделим и да изпратим – и то ще бъде угодно Богу.

„И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.“ (Мат. 10:42)

Помощ за манастира се събира единствено по посочената по-долу сметка. Игумения Юлита посочи случаи на злоупотреби, при които помощ е събирана от лица от името на манастира без благословение и чиято помощ не достига до светата обител. В момента помощ се събира единствено по посочената сметка – няма лица, които събират средства отделно и никъде не са поставяни кутии от името на манастира.

Банкова сметка: BG05STSA93000018494990

BIC на банка ДСК: STSABGSF

Тел. за контакт: 0896 086971 – игумения Юлита.

Снимки: Кирил и Златка Колеви.