„Най-прекрасният способ да живеете в благополучие и мир е да се научите да се поставяте на мястото на ближния“ – от проповед на Ставр.ик. Иван Лалов Кондаков по повод Втора Неделя след Неделя подир Въздвижение:

Златното правило.

Братя и сестри,

Словото Божие ни учи да се молим за враговете. Днес св. Евангелие съдържа думите на Господа Иисуса: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лука. 6:31). „Обичайте враговете си и правете добро, и на заем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма!“ (Лука. 6:35).

Този идеал изглежда за мнозина непостижим. Ние сме свикнали да се грижим само за себе си, без да мислим за другите. Нашият Спасител обаче иска да живеем като истински братя – синове на един небесен Отец.

Изпадналите в беда при катастрофи или кръвопролития и войни са човеци. Техният живот е наш живот, тяхната съдба е наша съдба. Никой не знае утрешния ден. Дали това, което се случва при наводнения днес другаде, не ще стане утре и у нас? Господ като че ли ни говори: Представете си давещи се хора в мътните води на придошлата стихия! Помогнете на другите, за да сте добре и вие!

Ако някой ви пакости, не отговаряйте със зло! Най-прекрасният способ да живеете в благополучие и мир е да се научите да се поставяте на мястото на ближния, – в неговото положение, в неговото страдание и нужда. Постъпвайте с ближния, както и сами вие искате да постъпват с вас! Ако искате да не ви осъждат, да не ви безчестят, да не ви хулят, не ги осъждайте и вие! Поставете се на мястото на този, който е жертва на вашето злословие. Дали ще понесете лесно една хула или едно опозоряване?!

Болест ви е повалила на легло и никой не идва да ви навести. Отминават ви, без да ви обърнат внимание. Влезте в положението на изоставения! Пренесете тежестта от неговото страдание върху себе си! Божият закон наказва често онези, които забравят околните.

В едно семейство децата бяха непокорни на родителите си. Последните се състариха и поболяха от грижи и тревоги по тях. Но дойде ред и младите да свият гнездо. Родиха им се деца. Лошият пример на младите родители даде своя кисел плод. Сега вече внуците сякаш отмъщават на своите родители за несправедливостта и огорченията срещу бабата и дядото.

Златното евангелско правило може да се приложи навсякъде. Всеки началник трябва да го помисли, преди да изкаже несправедлива и обидна дума спрямо подчинените. Обидите и незаслужени присъди тежат повече от най-тежката рана.

Словото Божие ни предупреждава: „Който се гаври със сиромаха, хули Твореца му; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан“ (Прит. 17:5). Можем ли да вникнем в дълбочината на тая мисъл? Онова, което вършим на другите, правим го на Бога. Който удря ближния, нанася плесница на Господа Иисуса. Който злослови, позори Господа.

За злините, които явно или тайно вършим на тоя свят, ще отговаряме и в отвъдния. Затова толкова сериозно ни учи Писанието: да обичаме своя ближен като себе си. „По това ще ви познаят всички, че сте Мои ученици, говори Спасителят, ако любов имате помежду си“ (Йоан. 13:35). Тази мисъл е валидна и свята за всеки вярващ човек и за всички времена. Отношението с околните е изправност или пренебрежение към Бога и неговия закон за обич и прошка. „Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат“ (Мат. 26:52).

Братя и сестри,

Ние ожидаме добри отношения, спокойствие и мир, а се натъкваме почти всеки час на зло. Колко лесно бихме се успокоили и заживели като в рай, ако приемем препоръката на Господа Иисуса: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях!“ Амин!

Ставр.ик. Иван Лалов Кондаков

Източник: http://www.bg-patriarshia.bg/