В храм „Св. св. Кирил и Методий“ в София (до Женския пазар) от 8 януари ще започне ежеседмично отслужване на Акатист към Св. Вмчк Фанурий за измолване молитвеното му застъпничество за всички, които търсят своя спътник в живота, с когото да бъдат и във вечността.

Акатисът ще се отслужва пред иконата на светеца всеки вторник от 17:30 часа, след Вечерното Богослужение. Вратите на храма ще бъдат отворени докато има богомолци.

Тропар

На земята
светло се извършва небесно пение и сияейки се празнува сега земно тържество.
Ангелското жителство хвали горе с песнопения твоите страдания, а долу Църквата
възпява небесната ти слава, която придоби чрез твоите мъки и страдания, славни
Фанурие.

Кондак

Свещениците си спасил от плена на безбожниците и с божествена сила си разбил техните окови, Богомъдри, и така си посрамил мъжествено и мъдро дръзките мъчители и си зарадвал ангелските чинове, великомъчениче. Затова и те почитаме, божествени оръженосче, славни Фанурие.

Акатист на Св. Вмчк Фанурий

Житие на Св. Фанурий, чиято памет се празнува на 27 август

Този бляскав Христов поборник и непобедим мъченик, дивният Фанурий, не е известно откъде е родом, кои са били родителите му и в кое време е живял, пред кои царе се е подвизавал и борил за вярата Христова. Защото житието му се е загубило по време на турското робство, когато и много други неща са изчезнали и изпаднали в неизвестност. Само това се знае, че по времето, когато агаряните завладели прочутия остров Родос поради нашите грехове, управителят на острова пожелал да възстанови стените на града, разрушени при обсадата. Извън крепостта, на няколкостотин метра южно от нея, имало развалини от огради, които според мълвата били от първата крепост. Тъкмо от тия развалини агарянинът наредил да се събират камъни за градежа. Докато копаели и разравяйки онова място, открили прекрасна църква, но и тя била в по-голямата си част разрушена. Като разкопали до пода й, открили и много икони – все разрушени и заличени, а само иконата на св. Фанурий била здрава и сияйна, сякаш била нарисувана същия ден.

И тъй, след като бил открит онзи всечестен храм със
светите икони, дошъл преосвещеният архиерей на областта на име Нил, човек свят
и учен, и разчел надписа на оная икона, който гласял:“Свети Фанурий”. Иконата
имала следния вид: светецът е облечен във военни дрехи, на възраст съвсем млад;
в дясната си ръка държи кръст, а в горната част на кръста гори свещ; наоколо по
иконата има изобразени 12 сцени от мъчението: светецът на разпит пред
владетеля; или е ограден от много войници, които го удрят с камъни по устата и
главата; или е проснат на земята и войниците го бичуват; или лежи гол и с
железни нокти разкъсват месата му; или стои в затвора; или пак е изправен пред
тиранина на разпит; или го обгарят с факли; или го измъчват върху колелото на
мъченията; или е хвърлен между зверовете; или са го затиснали с огромен камък;
или стои пред истуканите и държи в ръцете си запалени въглени, и един дявол във
въздуха плаче и ридае; или светецът е прав сред голяма гора  и се
моли, а ръцете му са вдигнати към небето.

От тези именно 12 мъченически сцени, изобразени
върху иконата, епископът разбрал, че светецът е мъченик. Тогава този добър и
благочестив архиерей веднага изпратил представители пред господарите на
областта, за да им дадат тоя храм да го обновят, но те не пожелали. Тогава сам
епископът лично отишъл в Цариград и взел позволение да обновят храма. Така той
бил изграден, както и днес се вижда, извън стените на крепостта и станал
причината на много чудеса, от които ще разкажа едно в уверение на всички, за да
се възрадвате вие, които обичате и почитате светеца.

В онова време остров Крит нямал провославен
архиерей, а латинец, защото бил под венецианска власт, а те с лукавство не
позволявали да се постави нов архиерей – ни митрополит, ни епископ – когато
предишният умирал. Лукавството имало за цел след време да могат да обърнат
православните към папското учение. И тъй, които православни искали да приемат
свещения сан, отивали в остров Китира и там се ръкополагали. Така веднъж трима
дякони тръгнали от остров Крит и дошли при епископа в Китира, а той ги
ръкоположил за свещеници. Когато обаче се връщали в родния си о.Крит, в морето
били нападнати и пленени от агаряните, които ги отвели в Родос и ги предали пак
на агаряни.

А нещастните новоръкоположени свещеници ден и нощ
оплаквали съдбата си. Там те чули за големите чудеса на св.Фанурий и веднага
почнали с горещи сълзи да се молят на светеца да ги освободи от тежкото
робство. А понеже били разделени между господарите, които ги владееха, те
решили всеки поотделно да отидат и да се поклонят в храма на светеца. И
отивайки, по Божия воля, те се събраха тримата и заедно паднали пред иконата на
светеца, мокрейки земята с потоци сълзи, за да ги освободи от ръцете на
агаряните. После си тръгнали малко утешени и всеки отишъл при господаря си с
надеждата, че ще намери милост, както и станало, защото светецът се бил смилил
над сълзите им и бил чул молбата им. И през оная нощ той се бил явил на
агаряните, които ги владеели, и им заповядал да оставят рабите Божии да отидат
и се поклонят в неговия храм. Но агаряните помислили, че това е някакво чародейство
и поставили свещениците във вериги и ги подложили на мъчения. Но светецът дошъл
през нощта и им свалил веригите, като ги насърчил с думите, че на другия ден
непременно ще ги освободи. След това се явил на агаряните и строго ги смъмрил
като казал, че ако на другия ден те не освободят свещениците, ще видят силата
Божия. Тогава светецът си отишъл и – о, чудо! – всички, които били в ония три
къщи, малки и големи, се събудили слепи и парализирани, измъчвани от най-остри
болки. И както лежали и не могли да станат, извикали сродниците си и се
посъветвали какво да сторят. Така решили да изпратят да доведат пленниците, а
когато нещастните трима свещеници дошли, те ги попитали дали могат да ги
излекуват. Онези отговорили: “Ние ще помолим Бога, а Той да стори така, както
Му е угодно”. А светецът и третата нощ се явил на агаряните и им рекъл: “Ако не
изпратите в моя храм писмено уверение за освобождаването им, нито здраве ще
имате, ни жадуваната светлина”. Тогава ония пак се посъветвали с роднини и
приятели и всеки един от тях изпратил освободително писмо за своя пленник, като
ги поставили пред иконата на светеца. И о, чудо! Докато пратениците се завърнат
от храма, предишните парализирани и слепи люде се видели здрави. Те се удивили
от това и освободили свещениците, дали им пари за завръщането, любезно ги
изпратили да си отидат по родните места. Тогава те прерисували иконата на
св.Фанурий и я взели в своята страна, и всяка година почтително празнували
паметта на светеца. По неговите свети молитви, Христе Боже, помилуй нас. Амин!

Житие  на  свети великомъченик  Фанурий

 Не се знае, кога светецът се е представил пред
Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името
на града.

През 1500 г. овчари пасели стадата си в една долина
на стръмна планина. През всичкото време се виждала на върха светлина, която
никога не загасвала. Когато овчарите спечелили доста пари, мислели да се върнат
по своите домове, които били много надалече. Трима от най-смелите, смятайки, че
на върха има някакво съкровище, се вързали с дебели въжета, а другите им
помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се
намирали светещи мощи и горял голям пламък, същият, който през всичкото време
виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която
бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме
по-надолу.

 В града имало един голям търговец, който имал
12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12-годишен. Както бил обичаят,
той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник
като всички други в семейството. Майката била добра и красива. Имала всичко от
което се нуждаела, но нямала право да се интересува от пари и стока. Съпругът й
бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците, разбрали за станалото, дошли да искат
това, което не им се пада, защото сами били длъжници.

Така за късо време майката на Фанурий обедняла,
останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви
средства да се изхранва с 12-те си деца. Един ден едно момче казало на Фанурий,
че майка му е светица, защото цял ден плаче и се моли, а той, братята и
сестрите му имат храна и са добре гледани, докато тя се облича с все по-стари
дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела. Тогава приятелят му казал
следното:” Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следния ден да ми
кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не!”

Тогава Фанурий я издебнал и вечерта, след като майка
им ги нахранила и поставила да си легнат, , сигурна, че всички деца вече спят,
си умила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито
свети Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло,
че тя влиза в едно нощно заведение, където повечето хора били пияни. Майка му
танцувала в този нощен локал и имала първата роля. По време на
играта  пеела, плачейки, защото не искала децата й да разберат с
какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в
заведението я смятали за пияна и в това положение била още по-красива. Тогава
Фанурий се качил на трибуната и извикал силно:” Мамо!” При гласа на сина си, от
ужас и от болка, че е разкрита от него майката паднала на пода. Излязъл от
заведението Фанурий, веднага напуснал града и отишъл на брега на една голяма
река, която била не съвсем близо до оня град, защото краката му се изпонаранили
от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които
искали да минат на другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък.
Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази
пустиня пребивавал стар пустинен жител, който цели 65 години не бил виждал
човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел
Господен, дал му една тояжка и казал:  „Върви бързо на брега на
реката и вземи о там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде
помощник на изпадналите в беда!”

Макар, че от килията на светеца до брега на реката
имало три дни път, като се слезе по много стръмен склон, с Божия помощ светецът
стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето:” Ела при мене, Фанурие!”
Момчето останало на място, като чуло името си и казало:” Нима ти познаваш моя
баща?” Старецът потвърдил това. Ако ти знаеше и майка ми, по-добре е да остана
тук да ме изядат дивите зверове!” Светията се чудел и нищо не отговорил и пак
по чудо се изкачили на планината за един час, а  пътят пеша не можел
да се мине за осем дни, защото бил много каменисти стръмен. Тук, в пещерата
старият светец трябвало да се бори със суровия нрав на Фанурий, за да го
направи християнин и същевременно да го накара да прости на своята майка. След
кръщението Фанурий взел позволение да отиде в града, за да получи прошка от
майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в
града, той разбра, че майка му през онази нощ не само припаднала, но и умряла.
Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира
всеки един от тях. Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света
и толкова напреднал духовно, че надминал и пустинника в пост и молитви, бидейки
много милостив, правел градини и ги обработвал. Той хранел и пътниците, носейки
на рамената си и вода за пиене. Хранел се отначало всеки трети ден и вземал
толкова намокрен хляб, колкото  можел да стисне с два пръста.
Въздържал се да пие вода и сетне започна да се храни само в съботен ден, и то
твърде оскъдно. Често се причастявал със Светите тайни. Посещавал пустинниците
в онази пустиня и се трудел да доставя с ръцете си корени за храна, както и да
изкъртва камъни около килиите на пустинните жители, поради малкото земя
наоколо, и да сее зеленчуци. А кой ще изкаже всенощните му бдения, зноя и
студа, защото колибата му нямала покрив. Той молел Бога чрез това търпение да
му даде след смъртта покрив в Неговото небесно царство. И толкова бил изпълнен
с милост, че помирявал и зверовете, които се нападали помежду си. Той се грижел
за тях, когато били ранени и им правел хубави леговища, тъй че неговият духовен
отец често го сварвал легнал до някоя грамадна змия, която по време на съня
пазела Фанурий да не бъде нападнат от някакъв друг звяр.Той имал и дара да пази
нападнатите в пустинята от мравките, като им заповядвал да се преселят в някоя
пропаст далече и да не попречат на никой човек. Насекомите и големите страшни
зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можели да
говорят, обръщали очи към колибата на Фанурий и веднага били спасявани. Заради
това станал многообичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители
на пустинята благодарели на Господа, че им е изпратил този предобър младеж,
който и зверовете укротява, и човеците лекува. В близост до онази пустиня имало
един град, голям и красив, с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На
молбата на добрите да отиде и да помогне в неволите и болестите, светецът,
макар че не искал да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите
на преподобните пустинници да бъде милостив, да пожали и да лекува, заминал за
този град. И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към
вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и братята си! Заради това
винаги се вслушвал в техните молби и лекувал най-тежките им болести, излекувал
слепите, помагал на глухите да прочуят и немите по рождение да проговорят само
с молитва и сълзи пред Бога. Не ядял, докато не се изпълнявала молбата му. Не
си отпочивал на леглото и проливал толкова сълзи, че и дрехите му се измокряли
от тях. Преблаженият говорел така:

   „Помилвай, Господи, тези измъчени, защото са Твои създания. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито да бъдат срам за сродниците им!”

Подобно се молел с много сълзи и за немите, за които
казвал:

   „Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да те славят и да Те целуват с устните си Твоя неръкотворен образ и със сълзите си да намокрят пътя към храма, та по този начин да се слави Твоето пресвето име!”

 За глухите се молел с още повече сълзи,
говорейки:

   „Послушай ме, Господи, в този час и посети  сега и разтвори слуха на Твоите раби. Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа на Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци!”

И толкова усърдна била молитвата му към Господа и
плачел, а някога и езичниците плачели с него, като слушали молитвите му и
виждали сълзите му. Толкова топла и усърдна молитва отправял към Господа, тъй
че и кърмачетата се приближавали до него и с чистите си умове и още не
проговорили му казвали: „Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и
небесният Отец ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите молби.” Така цяла
година той вървял из всички краища на града, като лекувал, утешавал и учел на
правата вяра. Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосал, защото
светият Фанурий извеждал на правия път всички негови роби. Той се престорил на
странник и се представил пред управителя на този град. Казал му, че един младеж
е полудял и говори лъжи, за да бъде на негова страна целият град и да отстранят
управителя, че всичко, извършено от него, не е с Божията сила, но с магии, за
да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Това говорели
зломислещите лъжци, заблуждавайки  управителя, защото след идването
на Фанурий не можели да вършат предишните злини. След много старания и лъжливи
думи те принудили управителя да го хване и да му отреже главата. Но народът,
който бил видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните,
даже без съгласието на светеца, го изпроводили в друг град, като станал голям и
невиждан плач, защото те се лишавали от добротата  на светеца и от
голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий познал
правата вяра, обявил 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можел да се
утеши, защото светецът не бил с тях.

И във втория град светецът също така лекувал,
наставлявал и укротявал зверовете, не приемайки дори хляб за своите трудове, а
се хранел като в пустинята с корени. И пак вдигнал меч сатаната и управителят
по съветите на приближените си също решил да го предаде на смърт, както в
първия град. Народът с голям плач насила го изпратил в друг град, този път зад
граница. В тези дни се случило там да умре единствената дъщеря на владетеля.
Дни наред били викани знахари и гадатели и тосподарят бил решил да даде
половината от владенията си на онзи, който ще оживи дъщеря му. Но не само че не
я възкресили, но понеже били минали вече няколко дена, започнала да мирише. И
макар да изливали аромати, да кадели тамян, миризмата достигала далече. Една от
прислужничките на управителя му съобщила, че има един красив младеж, който
лекува всяка болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа, за Когото е
чула, че бил разпнат на кръст. Той не дава на болните никакви лекарства и не се
докосва до тях и не приема за награда даже парче хляб. Като чул това,
управителят проводил бързо да го доведат при него. Той му пратил царско
писмо  и приготвил голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде
на кон, а пътувал пеша, макар че пътят бил тежък и се измъчил няколко дни по
него. Той се представил пред управителя и бил заведен в стаята на умрялата. Тук
позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза.
Заплакал той пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обед.. Толкова
сълзи пролял, че около него се образувала цяла локвичка от сълзи, а императорът
и императрицата се чудели на голямата му доброта и силна молитва. В този момент
светъл лъч се насочил към умрялата. Светецът тогава станал на крака, хванал
ръката на покойницата и казал:

   „В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!”

И веднага момичето скочило на крака, махайки от себе
си погребалните повивки, и  извикала с висок глас:

   „Велик е Фануриевият Бог, защото бях на дъното на ада измъчвана заедно с тези, които се покланят на идолите и бяха за присмех и измъчвани от дяволите. Адът ме измъкна вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, и велик е Бог на вярващите, а боговете на езичниците са демони!”

Императорът искал да даде на светеца половината си
царство, но той както винаги не приел нищо. Дадено било угощение в целия град.
Императорът освободил робите и затворниците, затова това било наградата, която
поискал свети Фанурий.  Императорът пък и всичките му
приближени, около 5000 души, поискали да се кръстят и станали християни.
Светецът тръгнал из града, лекувал и спасявал както и в другите
градове.   

Всички демони се озлобили против него и всички
гадатели, защото били посрамени пред императора, че нито техните магии, нито
техните усилия могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с
молитва. Поради това голяма клевета направили против Фанурий, наричайки го
велик магьосник и казвали на императора, че той с магиите си най-напред убил
дъщеря му и после се престорил, че я оживява, за да бъде избран от народа за
император. Императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи
съветници и всички, които били против Фанурий, и решил да му отсече главата. Не
смятайки го за толкова велик, повикал всички палачи в града и хвърлили жребий
трима от тях, най-свирепи да го убият. Те не искали да ядат, докато не си умият
ръцете в кръвта на мъченика, и кой ще изкаже подигравките, замерванията с
камъни, пробожданията на тялото с копия, изкъртването на зъбите, удрянето на
плесници, заплюванията и удрянията по тялото с копия, слагането на оцет и сол в
телесните рани, изкълчванията, отрязването на ръцете, пръстите на краката, на
ушите, така че кръвта от лицето, съединена с тази от краката мокрела земята, по
която вървял. Всеки езичник се надпреварвал как по-люто да го мъчи. А светията
се молел на Господа като свети мъченик Стефан, казвайки: „Прости им греховете,
защото не знаят що правят. За мене много по-ценен е мъченическият венец, за
който им благодаря.”

Заради това настанал голям плач между християните и
между излекуваните от светеца, че бил така грозно мъчен за добрините си, но св.
Фанурий бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа. Така 19-годишният
светец тръгнал за мястото на осъждането с голяма радост, ститало му странстването
по тази земя. Отстрани вървели християните и излекуваните, вдовиците и
сираците, викайки и през плач: ”Как ще изгубим този, който ни намери, как ще се
затворят прекрасните очи на този, който отвори слепите ни от рождение очи? Как
ще се затворят медоточните уста, които на нас, немите и несловесните, ни
възвърнаха говора! Как ще се запушат ушите на този, който се омилостиви от
нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе
радост на лицата, които не познаваха друго освен тъга и сълзи?” Кой ще
изрази техния плач, болезнени слова, защото и от страна на езичниците били
пролети сълзи? Но и враговете му били много и викали по-скоро да се свърши с
този магьосник и противник на императора.

Свети Фанурий помолил за позволение да направи
последната си молитва и се молил така:

   „Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се! Направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има. Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна!”

И от небето се чул тогава гръм и от облаците се чул
гласът Господен:

   „Да бъде, Фанурие, според думите ти. Всеки, който те призове на помощ, ще бъде чут от Мен и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда!”

Тогава невярващите, които викали против него,
виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но
светецът нямал дори вода със себе си.. И втори път се помолил на Господа да
помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И, о, велико чудо!
Започнало да вали само върху тези, които поискали да се кръстят. Макар че се
намирали до тях, невярващите езичници не били намокрени нито с капка вода.
Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат.
Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат
днес с него в рая. И хвърлили жребий кой да му отреже главата. Палачът на
палачите бил по-горчив от този на християнския народ, защото думите им били
преизпълнени със съжаление, че са отнемали живота на хората, а светецът им дал
живот; че те отнемали хляба на вдовиците и сираците, а светецът се грижел за
тях и ги жалел; че той излял потоци от сълзи, а те – невинна кръв. Светецът
проливал сълзи за всички нещастни. Сетне светецът сложил главата си на
дръвника. Но след отрязването на главата му тя обикаляла около трупа и
говорела. Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него.

Когато народът се връщал, някои езичници викали, че
се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни горко
плачели, обвинявали императора за непризнателността му и му говорели: ”Забрави
ли възкресяването на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите?
Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в
твоите предели?”

Изплашил се императорът и заповядал да убият тримата
палачи. Първият не бил утвърден съвсем във вярата и се страхувал. Тогава
светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, като всички от века
светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрава черна коса, хванал в ръка
голяма запалена факла. И голям страх нападнал върху императора и върху
лъжливите му съветници, изплашени, да не би светецът да ги вземе от този живот
и да им заплати за несправедливостта. След като първият палач бил посечен,
слязъл венец от рози върху главата му, която цяла се изпълнила с благоухание. И
тялото му, макар че преди много време проливал невинна кръв, заради неговата
вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво.   Същото станало
и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад и всеки,
който обърнел очи към тези места, получавал помощ и спасение.

Оттогава не се знаело какво е станало със светите
мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през
1500-ната година след Христа, както се казва в началото.

Този велик светец донесъл голяма полза на
християните, когато те търсели от него помощ и правели погача или торта и
молели светеца за това, от което се нуждаели. Заради това и той се нарича бърз
помощник, защото тези, които имат голяма вяра и не се съмняват, получават бърза
помощ от светеца. Прави се пита 9 пъти и се раздава на сиромаси. А след като се
получи помощта, се прави за светеца голяма пита със собствените си ръце и
трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца.

Паметта на този свети великомъченик Фанурий се
празнува на 27 август. Питите могат да се правят всеки ден, освен в неделя.

Много са чудесата на светеца след отиването му от
нас, както към тези преди нас, така и към нас, които ни е удостоил да го
празнуваме и да го поменуваме с пита или торта, защото е доказано, че на тези,
които го призовават с вяра, се явява или сам светецът, или получават избавление
според молбата им. Амин!

Свети Фанурий да не ни презре и да ни помогне при
всяка молба!

(Превел от румънски ръкопис архимандрит Николай –
София)

Източник.